Баклава с круши и орехи


Родината на крушата е Китай. Различни сортове на този сочен, месест, ароматен плод се отглеждат още от Античността. Много следи от круши са били открити в Швейцария – Боденското езеро. Думата „круша“ или неин еквивалент възниква във всички келтски езици, докато в други славянски диалекти и различни наименования не е така, но все пак отнасящи се до едно и също нещо. Крушите са били култивирани и от римляните, те обаче не ги консумирали сурови – правили са си компоти от круши и мед.

Рецептата е част от конкурса „Зимна кулинарна приказка“

Необходими продукти:
за плънката:
2 ч.ч. орехови ядки смлени
4 бр. круши
2 с.л. кафява пудра захар
за сиропа:
4 ч.ч. вода
4 ч.ч. захар
1 ч.л. коняк
за тестото:
3 бр. яйца
1 ч.л. сол
1 ч.л. оцет
200 мл олио
125 г краве масло
10 г бакпулвер
250 мл краве прясно мляко
200 г царевично нишесте
1 кг брашно тип 500
за украса:
1 шепа филирани бадеми

Начин на приготвяне:
Крушите се почистват и нарязват на малки кубчета и се посипват и овалват във кафявата захар. Замесва се меко тесто от брашното, прясно мляко, яйца, оцет, сол, бакпулвер и олио. Прави се на руло и се разделя на 21 части.

От всяка част се прави тънка кора с големината на чиния (около 1 педя). Разделят се на три групи с по седем кори. Започва се с първата група – слага се първата кора на кухненския плот, ръси се с царевично нишесте, слага се друга върху нея, пак нишесте и така всичките седем, след което се разточват на една голяма кора с диаметъра на тавата.

Намаслява се дъното на тава (38-40см), слага се голямата кора, поръсва се с орехите и половината от крушите. Действието се повтаря с останалите две групи – кора, нишесте, кора… После в тавата. Следват орехи, круши и към третата група кори.

Нарязва се и се залива с разтопеното масло, поръсва се пожелание с филирани бадеми и се пече до златисто на 170 С.

Приготвя се сироп от захарта и водата, като заври се добавя конякът. С този сироп се залива изстиналата баклава. Оставя се за няколко часа да поеме сиропа, консумира се добре охладена.


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *