На днешния ден християните честват църковния празник Тодоровден, който се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Според легендите император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост.
Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано, но за Божието око това не могло да бъде тайна.
Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната.
Архиепископ Евдоксий попитал също кой е този, с когото говори, а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не взели никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.
Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на конното състезание – кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Обредната трапеза е с постни ястия: пита с мая; леща; чорба от гъби. Празнуват имениците: Тодор, Тодора, Тодорка, Теодор, Теодора, Дора, Доротея. Да им е живо и здраво името!
На този ден се вари царевица и жито, към тях се прибавя леща, боб, семена от коноп и др. и тази смес се дава на конете. Във всяка къща, за конско здраве, се меси обреден хляб – колак (боговица, турта, блага пита) – най-често с формата на конска подкова или конче, върху който се слага скилидки чесън, орехови ядки, сол. От обредния хляб се разнася по съседните къщи, за да могат жените да раждат лесно. В с. Тодьовци, Еленско, на тоя ден пукат бакла за здраве на конете, за да не ловят гутуран, а в Габровско излизат да орат за берекет.
Ето една идея за празника: около 200-300 г пресни гъби (консервираните също са вариант, ако използвате сушени, добре е предварително да ги накиснете за няколко часа в студена вода) се измиват добре, нарязват се ситно и заедно с около 100 г масло и сол на вкус се варят на слаб огън. След като омекнат, се добавя студена вода с размито в нея около 30-40 г брашно. Варят се още 10-12 минути.
По желание, след брашното, може да се добави малко чубрица за хубав “селски“ аромат. Когато сервирате чорбата, не забравяйте да сложите на масата няколко люти чушлета – пуканата консервирана шипка ще придаде още повече автентичност на трапезата. Да ви е сладко!
© Вкуси ме е сайт за любителите на кулинарията, вкусната храна и изисканите напитки! Всеки ден вкусни рецепти, оригинални идеи, любопитно от кухнята, интересни конкурси… Място за хората с вкус – към храната, напитките и живота…
Коментари