Lactobacillus bulgaricus е общоприетото име за Lactobacillus delbrueckii подвид bulgaricus. Това е вид бактерия, известна със способността си да превръща химически лактозата (захар в млякото) в млечна киселина. Киселинообразуващите бактерии са отговорни за тръпчивия вкус и кремообразната текстура на киселото мляко и другите ферментирали млечни продукти.
Учените смятат, че Lactobacillus bulgaricus е с растителен произход, защото естествено вирее по клоните и листата на някои растения. Основният начин, по който хората поглъщат бактериите, е чрез ферментирали млечни продукти. Те включват кисело мляко и сирена като моцарела, проволоне, пармезан, романо и швейцарско. Разглеждайки фантастико брошура, вие може да откриете някои от тези видове сирена, както и други такива на страхотни цени.
Киселото мляко се произвежда чрез третиране на млякото с бактерии, създаващи млечна киселина. Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus често се използват заедно, тъй като те ферментират по-добре заедно, отколкото поотделно. Те са термофилни бактерии, което означава, че виреят в топла среда. Киселото мляко обикновено се прави чрез нагряване на мляко и бактерии при 40-45°C. След като се постигне желаното подкисляване, сместа бързо се охлажда, за да спре образуването на млечна киселина.
Химическите реакции, предизвикани от ферментацията, карат млечните протеини да коагулират или да се слепват. Така се получава гъстата пудингова текстура на киселото мляко. Млечните киселини, създадени от бактериите, карат киселото мляко да има кисел или тръпчив вкус.
Три бактерии – Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus и Lactobacillus helveticus, обикновено се използват заедно за производството на моцарела, проволон, пармезан, романо и швейцарски сирена. Допълнителни видове бактерии се добавят към швейцарското сирене, за да се получи желаният вкус и текстура.
Има много методи за приготвяне на сирене, като цяло обаче сместа от мляко и бактерии се нагрява, за да се постигне желаното ниво на подкисляване. Добавя се ензим, наречен сирище или химозин, за да превърне течността в полутвърда консистенция. Твърдите вещества или изварата се отцеждат и допълнително се обработват, за да станат сирене. Lactobacillus bulgaricus е една от бактериите, използвани за производството на пармезан.
Човешкият стомашно-чревен тракт (червата) е населен с полезни бактерии, наречени пробиотици, които химически превръщат захарите и другите въглехидрати в киселини. Тази киселинна среда обезсърчава растежа на нездравословни бактерии, които причиняват болести. Lactobacillus bulgaricus е преходен пробиотик. Той не остава постоянно в червата, но благоприятства чревната среда, докато преминава през стомашно-чревната система.
Смята се, че Lactobacillus bulgaricus облекчава лактозната непоносимост, която е неспособността да се смила лактозата – захарта, намираща се в млякото и млечните продукти. В червата лактозата се разгражда от ензим, наречен лактаза. Хората с лактазен дефицит изпитват стомашно-чревни симптоми като диария, спазми и подуване на корема след поглъщане на лактоза. Тъй като Lactobacillus bulgaricus също разгражда лактозата, бактерията може да облекчи или намали тези симптоми при хора с непоносимост към лактоза.
Тина е дигитален номад с неутолима жажда за знания и творчество. Пише завладяващи разкази от 18-годишна, а вдъхновение намира във всичко, в което се крият истории – книги, филми, музика, изкуство. Тя ги обожава! В свободното си време е в движение и е винаги готова за следващото приключение в живота си.
Коментари